ДИСЦИПЛИНИ
Ателие за сценични стратегии

Актьорът с мисия


През далечната 1996-а започнах репетиции на първото си представление. Тогавашния директор на сливенския театър ми наложи разпределение в което не всички актьори бяха завършили НАТФИЗ. Това ме отчая. Дни наред, докато се подготвях за първа репетиция, страдах и жалех себе си, че се въвлякох в това приключение, което се оказваше доста по- различно от мечтите ми. В репетициите усетих как потокът на усилна работа ме опровергава и тези на които гледах с особено подозрение, и чиято изява на „некадърие” очаквах почти сладострастно, минута след минута, кафе след кафе ме даряваха с нещо, което сега мога да определя като съратничество, съмислие и всеотдайност. Тогава останах с впечатление, че това е случка в момента, случайна среща на”свестни” хора, за късмет станали актьори.

След  няколко години тази случайност придоби постоянството на правило. Срещах много актьори, от всякакви поколения и класове, имена-легенди на учители и класове в Академията се цитираха до изнемога в цигарения дим на театралните кръчми. Работата ми непрекъснато беше опровергавана от сентенции на Бениеш, Дановски, Люцканов, летящи към непохватната ми режисура през десетилетията, запращани от възпитаниците на тези светли личности. Репетициите се превръщаха в дебат между сегато, представено от мен и миналото съществуващо в опита на актьорите и добиващо словестност чрез тях.

Но имаше там, в тези вечни съдебни процеси, едни мълчаливи и свитички момчета и момичета, които не смееха да вдигнат поглед, камо ли да обелят дума. Те слушаха и се радваха като деца на легендите, повтаряни до втръсване за герберите-гепарди, за болярина Богуй, който трябвало да подаде меча, но му поискали друго…

Чакаха тези момчета и момичета. После стъпваха на сцената и МОЕТО СЕГА пристигаше! Категорично, смазващо всеки опит и всяко поучение за това какъв трябва да бъде театърът!  Те правеха театър, пред очите на всички, без безкрайно обмисляне, без удавящи всяка игра анализи, без да се страхуват да играят! Тогава, през деветдесет и някоя си те не се хвалеха с школата от която пристигат. Те само се надяваха да стъпят на сцената и понасяха всички абсурдни условия на живот които съществуват по театрите извън столицата, за да се домогнат до този миг. Това бяха първите актьори с диплома различна от познатото ни”Завършил НАТФИЗ-клас еди-кой си”

Александър Ильов, Станислав Русев, Стефка Златкова, Светослав Славчев, Надежда Петкова, Елизабет Попова, Димо Димов и цялата македонска група, която създаде под ръководството на Петя Диманова великолепната музика на спектакъла ”Майстори” - това са имена на актьори, възпитаници на Театрален колеж  Любен Гройс . Освен талант и подготовка актьорите от тази ШКОЛА, защото това е школа която създава специфично качество актьори, имат убеденост за МИСИЯ  в своята работа. Знанието и вярата, че работата ти е свързана с мисия, са крайно важни…състояния в работата на актьора и те са все по-често атрофирали или никога непокълнали у много актьори от новото поколение. Но тези момчета и момичета с които имах радостта, късмета и отговорността да работя, всички завършили Театралния колеж, са отраснали в среда в която са получили цел, мисия, посока която води към СМИСЪЛА ДА СЕ ПРАВИ ТЕАТЪР. Тези момчета и момичета решили да дадат от времето си за да разберат как се прави театър в последствие отдават живота си на това изкуство, готови наистина на жертви заради възможността да преживеят живота си въплъщавайки театрален смисъл.

Чрез работата си открих тази актьорска школа и предпочитам да работя с тях, защото талантът вирее чрез работа, а те работят здраво- така са научени, талантът търси изява, а тя почти винаги не е в уютните зали на Народния и коя да е от софийските сцени, а актьорите на Колежа не се страхуват да отидат в”провинцията”, талантът копнее да се развива и те, всички тези момчета и момичета имат тази пристрастеност- да учат, да се развиват, за да успее тяхната мисия.

Предполагам, че патосът на това писмо е възможно да звучи и недостоверно пламенно, но каня съмняващия се да поработи, да поиграе на театър и да провери думите ми!

Петринел Гочев


Добави в Svejo