ДИСЦИПЛИНИ
Ателие за сценични стратегии

Слабият характер убива актьора


Отивам на среща с проф. Елена Баева - преподавател по актьорско майсторство с 33-годишен стаж в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстю Сарафов" (НАТФИЗ), бивш декан и зам.-ректор на академията. От 21 г. е ректор на Театралния колеж "Любен Гройс", създаден по нейна инициатива. Съпругът й е кинорежисьорът Киран Коларов, направил филмите "Служебно положение: ординарец", "Дело 205/1913", "Искам Америка", "Испанска муха", "Бунтът на L.", "Ако някой те обича". Дъщеря им Фани Коларова е завършила режисура в НАТФИЗ, но от 15 г. живее в Париж и намира реализация като актриса в чужди ленти.

 

- Защо сте тъжна, проф. Баева?
- Преди малко разбрах, че е починал големият актьор Петър Петров. Беше преподавател в нашия колеж. Работеше до последно, въпреки че имаше сериозни здравословни проблеми. Първокласен актьор и педагог по сценична реч, доктор на науките, написа много изследователски книги. Беше приятел и любим преподавател на студентите. Те трудно биха забравили обръщението, което имаше към тях: "Чеденца!" Такъв ерудит в нашите среди не се среща често.

- Вие, актьорите, сте свикнали да се срещате със смъртта на сцената. Срещата в живота обаче е далеч по-страшна.
- За жалост загубих много любими хора - сестра, брат, майка, безкрайно много приятели... За жалост не оценяваме това, което имаме - разбираме неговата ценност едва когато го изгубим. Шекспир вече го е казал. Даваме си сметка, че не сме били достатъчно всеотдайни, не сме изживели пълната радост, която ни е предоставил мигът. Не сме били на 100% жертвоготовни за другия. Може да звучи старомодно, но животът за мен има смисъл само ако можеш да бъдеш полезен на някого, ако можеш да му дадеш нещо...

- Страхувате ли се от смъртта?
- Не, макар че съм се срещала три пъти с възможността да тръгна нанякъде. Единственото нещо, което е абсолютно сигурно, когато се роди човек, е, че един ден ще дойде неговият край. Всичко друго е неизвестно.

- Човек обаче забравя това.
- И слава Богу! През годините идват различни препятствия, при които смъртта напомня за своето съществувание. Човек трябва да бъде отговорен към себе си и да знае, че тази среща е неминуема за него. И да върви по пътя си с достойнство. Без паника, без ужас.

- Вие продължавате да бъдете все същият работохолик.
- Така е. За мен най-страшният миг ще бъде, когато престана да работя. Дано имам сили до последния си миг!

- Колежът "Любен Гройс" кара своята 21-ва годишнина. Каква е равносметката дотук?
- С колегите ми сме подготвили 16 випуска, дали сме път за реализация на 275 млади актьори. Учебната ни програма, която носи името "Актьор на живия театър", освен обучение по актьорско майсторство, предвижда сценична реч, вокал, съвременни танцови техники, сценичен бой - фехтовка, театър и литература, актьорски тренинг и др.  

- На какво учите студентите си?
- Да бъдат не само добри професионалисти, но и да градят здрав характер, който устоява и на най-големите трудности. Казвам им да не се отдават на отчаяние, да не се паникьосват в каквато и да е критична ситуация. Споделям с тях, че патронът на нашия колеж Любен Гройс никога не изневери на своето верую "не се отчайвай!", макар че се разболя от рак и почина едва на 48 години. Много талантливи актьори се погубват заради слабия си характер.

- Доколкото знам, с вашите студенти работи психолог.
- Да, ние бяхме първите, а може би все още сме единствените, които включихме в учебната програмата часове по психотренинг и личностно развитие. Преподавател в тези дисциплини е един от най-големите специалисти в родната психоанализа - д-р Давид Йерохам. Той провежда индивидуални и групови часове със студентите. Учи ги да преодоляват проблемите си, да си помагат. Театърът е ансамблово изкуство. За по-доброто сработване и верни движения на сцената им помагат и часовете по източни бойни изкуства.   

- Защо кръстихте колежа на името на Любен Гройс?
- Имах щастието събдата да ме срещне с големия човек и режисьор Любен Гройс като мой приятел и учител. Запозна ни моят колега от юридическия факултет на Софийския университет Бончо Урумов. И двамата завършихме право, но се заразихме от тази неизлечима болест - театър. Любен ни покани да играем в Смолянския театър, където бе започнал работа. До китното родопско градче по това време се пътуваше не по-малко от 10 часа по път, който имаше претенциите да е шосе. Стори ми се, че отивам на края на света. И наистина отидох в свят непознат, по-красив от всичко, което бях виждала. Там имаше нещо божествено, нещо извън нас, което ни даваше други сили, друга обич към света. Разхождахме се сред красивата природа, седяхме по поляните и разговаряхме, мечтаехме за театъра на бъдещето.

- И какво се роди от тези разговори?
- За жалост не успяхме да направим нищо заедно, защото взеха Любен запас. Спомням си, че изиграх една роля при друг режисьор - Надя от "Майка на своите деца". А при Любен трябваше да играя роля, за която мечтаех - Зойка от "Години на странстване" на Алексей Арбузов, която в Народния театър играеше Мила Павлова. Е, военните попречиха (смее се)! Любен обаче успя да ни подготви с Бончо за изпитите във ВИТИЗ.

- Разкажете какъв човек беше Любен Гройс?
- Съдбата му беше трудна. Беше "човек с петно на челото". Човек, който от детството си е трябвало да понася и превъзмогва несправедливостите на времето, в което живя. Да бъде подлаган на съмнения заради убития си баща и интернираната си майка. Изключват го като студент във ВИТИЗ, едва ли не наказателно разпределен В Родопския драматичен театър. Гройс беше режисьор, който по стечение на обстоятелствата с години работеше в малки провинциални театри. Един от неговите девизи беше: "Трудът е моята скъпо платена свобода." Беше безспорно явление в българския театър, което преобръща представите за изкуството на мига - театър. И срива убеждението, че създаденото на сцената умира след спускането на завесата.

- Бихте ли споделили за някоя случка с него?
- Спомням си, че веднъж минах през Пловдив, където той работеше по това време. Докато ме изпращаше до гарата, в рамките на 20-ина минути ми сподели някои свои идеи за постановката, върху която работеше - "Ромео и Жулиета". Искаше да направи сцената на балкона така, че все едно влюбените са във въздуха, за да внуши, че любовта им е невъзможна, но те са решени на всичко, за да я защитят. Мечтаеше да направи всички пиеси на Шекспир, на когото се възхищаваше, но времето не му стигна.

- Вашите студенти четат ли класиците?
- В началото на обучението си те се срещат с античната драма, с пиесите на Шекспир, Молиер, Достоевски, Чехов, Гогол... Всеки път изпитвам истински ужас, когато разбирам, че някой от тях няма понятие кой е Чехов, какво е написал Достоевски - двата колоса, на които се крепи световната литература на XX век. Някои студенти не искат да прочетат произведенията. Спомням си, че при един от випуските правих "Идиот" на Достоевски за дипломен спектакъл. Един студент, който трябваше да играе Рогожин, заяви, че в никакъв случай няма да прочете "тази ужасно дебела книга". Приятелката му, която беше в същия курс, успя да го убеди. Когато прочете романа, той се влюби в своя герой и в автора. Няколко пъти, когато ме срещна, ми каза: "Благодаря ви, проф. Баева, че ме накарахте да прочета тази невероятна книга!"  

- Върху каква пиеса работите с вашите абсолвенти третокурсници?
- Върху пиесата "5 момченца.si" на талантливата словенска авторка Симона Семенич. Трудно открих подходяща пиеса. Проблемът е, че в моя курс има само момичета и едно момче. Тази пиеса ми я препоръча доц. Людмил Димитров, преподавател от Софийския университет, който при нас води часовете по руска литература и театър. Всъщност той я преведе. Изключително интересна авторка!

- Какви са посланията, които отправя?
- Героите й са 11-12-годишни момченца, които в една стара къща "изиграват" света на възрастните - хомосексуални отношения, любов, омраза, изневери, отношение на родителите към децата...

- Възприемате ли виждането на някои творци, че театърът може да бъде просто един отломък със случващи се неща без ясни послания?
- Изкуството, театърът за мен са изповедни и би трябвало да носят посланието на този, който ги създава, да споделят неговите безпокойства и мисли за проблемите на времето, в което живее. Тогава, струва ми се, е невъзможно да няма послания!

- Какво ново ви предстои?
- Колежът ще проведе кандидатстудентски изпити на 21,22 и 23 септември в три тура. Тази година получихме разрешение от Министерството на образованието за 35 студенти. Художествен ръководител на курса ще бъде актьорът Георги Новаков. Проф. Надежда Сейкова и доц. Виолета Гиндева водят второкурсниците.

- Възможно ли е студент да стане някой, който не става за актьор?
- Няма как да се случи, защото актьорската професия е необикновена - не можеш да се осъществиш само с четене и желание, необходимо е да имаш и дарба. Без нея, колкото и перфектни да са преподавателите, нищо не става. Защитили качеството на образователния процес и професионална подготовка на Театрален колеж "Любен Гройс" са известните на публиката Биляна Петринска, която играе в Народния театър "Иван Вазов", Роберт Янакиев и Ивет Радулова, които се реализират в театър "Възраждане", Диана Добрева - носителка на наградите ИКАР и "Аскеер", звездите Юлиан Вергов и Саня Борисова и още много, много други млади актьори.

- Върху какво работи в момента вашият съпруг, режисьорът Киран Коларов?
- Той не обича да споделя дори и с мен плановете си. Ние имаме такова правило - всеки от нас гледа завършения филм или спектакъл на другия.

- От 15 години дъщеря ви Фани живее и работи в Париж. Липсва ли ви?
- Е, разбира се, че ни липсва. Но от друга страна, се радваме, че тя следва своя път. Макар че ние с баща й всячески искахме да я отдалечим от нашите професии, тя тръгна по същия път. Завърши режисура в НАТФИЗ, направи няколко късометражни филма, които й донесоха отличия. В Париж обаче се отдаде на актьорското изкуство. Снима се в различни филми - криминалета, трилъри, комедии, психологически драми. Игра със звездата на френското кино Мишел Пиколи във филма "Малката Лили", направен по "Чайка" на Чехов.  

- Фани партнира на Жан Рено в "Безсмъртният". С кои други известни актьори е играла?
- Да, тя изигра ролята на съпругата на Жан Рено в продукция на Люк Бесон, при който не можеш да попаднеш случайно. "Твърде лично" на режисьора Пиер Морел също е продуциран от Бесон и Фани бе избрана да играе в него. Той разказва съдбата на момичетата от Източна Европа, които са попаднали в пипалата на трафика на млада плът. В този филм Фани си партнира с Лиъм Нийсън. Участието й в тези филмови продукции е свързано с предшестващи сложни кастинги, които се провеждат на няколко тура. За да участваш в подобен кастинг, трябва да имаш агент, който те представя за участие. Не й е лесно. Конкуренцията е конкуренция. Успя да се пребори за участие във филма "Световната война Z", където си партнира с Брад Пит.

- Анджелина Джоли не изревнува ли от нея?
- Преди няколко месеца в Париж се състоя премиерата на филма на Джоли "Земя на кръв и мед", в който тя дебютира като режисьор. Фани беше специално поканена и остана очарована от запознанството си с известната звезда, която се държала много приятелски и сърдечно и съвсем не е проявила каквото и да е чувство за ревност.

- Мотото на колежа ви е "Едно ново начало в едно старо изкуство". Вярвате ли, че изкуството може да направи хората по-добри и светът по-хармоничен?
- Много ми се иска да вярвам...

 

http://www.standartnews.com


Добави в Svejo