ДИСЦИПЛИНИ

История на философията

Преподаватели: проф. д-р Спаска Зафирова

История на Философията

 

 

КУРС НА ОБУЧЕНИЕ:  І

ОБЩ ХОРАРИУМ:  120 часа

Аудиторна заетост  60 часа

Извънаудиторна заетост  60

 

ФОРМА НА КОНТРОЛ:  Изпит

ОБЩ ОБЕМ КРЕДИТИ:  4

АВТОР НА ПРОГРАМАТА: проф. д-р Спаска Зафирова

ПРЕПОДАВАТЕЛ: проф. д-р Спаска Зафирова

 

 

АНОТАЦИЯ:

  

I КУРС:  ОСНОВНА ЦЕЛ:  Целта на лекционния курс е да даде основни знания за историята на философските идеи, за философския дискурс на Античността, Средновековието, Ренесанса, Модерността и Постмодерността,  за философията на изкуството, науката и религията. Спецификата на специалността предполага преимуществено занимание с екзистенциализма, защото театърът и едно от най-красивите  негови лица.

 

1-ви СЕМЕСТЪР:

 

ОСНОВНА ТЕМА:  Философията през епохите на европейската култура.  Екзистенциализъм.

 

ОСНОВНА ЦЕЛ: Всяко философско учение оформя свой свят, който е особен ракурс на битието. Задачата пред изучаващите философия  е да вникнат в  световете на екзистенциализма, да разберат какви са техните начала и основания, каква е тяхната фундаментална гледна точка.

АУДИТОРНА ЗАЕТОСТ:  30

 

УЧЕБНИ ТЕМИ:

1. Понятие за философия. Смисълът на философстването.

2. Античната епоха в историята на философията

3. Средновековната епоха в историята на философията.

4. Ренесансът в историята на философията

5. Новото време и философските идеи.

6. Постмодернизмът

7. Сьорен Киркегор – бащата на екзистенциализма

8. Фридрих Ницше – агресивен екзистенциалист?

9. Руският религиозен екзистенциализъм – Николай Бердяев.

10. Философията на Жан Пол Сартр

11. Философията на Албер Камю.

12. Философията на Карл Ясперс 

 

ИЗВЪНАУДИТОРНА ЗАЕТОСТ:

ПРАКТИЧЕСКИ ЗАДАЧИ: Да се запознаят с оригинални текстове на философи екзистенциалисти.

 

ИЗПИТ: по желание на студента изпитът може да се осъществи чрез курсова работа по избрана тема,  или устно изложение.

 

При успешно взет изпит студентът получава: 2 кредита.

 

2-ри СЕМЕСТЪР:

 

ОСНОВНА ТЕМА:  Философия на изкуството, Философия на религията

 

  1. Философия и култура
  2. Философия и религия
  3. Философия и изкуство
  4. Платоновата критика на поетите.
  5. Аристотеловата защита на поетите
  6. Николай Бердяев и творчеството на човека
  7. Светът на Достоевски
  8. Хайдегер. Началото на художествената творба.
  9. Съвременни хоризонти на религиозното чувство.
  10. Тома Аквински. Космологическото доказателство за съществуването на бога.
  11. Св.Анселм Кентърбарийски. Онтологическото доказателство за съществуването на Бога.
  12. Сблъсъкът на Киркегор с вярата.
  13. Световните монотеистични религии – Християнство, Будизъм, Ислям.

ИЗПИТ: По желание на студента изпитът може да се осъществи чрез курсовата работа по избрана тема или устно изложение.

 

При успешно взет изпит студентът получава: 2 кредита.

 

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА:

 

  1. Аристотел,  За поетическото изкуство,   1975
  2. Аврелий Марк, Към себе си,  1986
  3. Августин, Изповеди,  1985
  4. Батай Жорж, Теория на религията, 1996
  5. Бахтин Михаил, Философия на словесността, 1996
  6. Бенямин Валтер, Художествена мисъл и културно самосъзнание, 1989
  7. Бердяев Николай, Мирогледът на Достоевски, 1992
  8. Боян Манчев, Облаци, METHEOR, 2017
  9. Бърк Питър, Ренесансът, 1996
  10. Григориев В. Религиите по света, 1007
  11. Елиаде Мирча, Трактат по история на религиите, 1995
  12. Камю Албер, Митът за Сизиф, 1993, Разбунтуваният човек, 1994
  13. Киркегор Сьорен, Върху понятието ирония, 1993, Страх и трепет, 1998.
  14. Леонардо да Винчи, Трактат за живописта, 1981
  15. Лиотар Жан-Франсоа, постмодерната ситуация, 1996
  16. Липовецки Жил, Хипермодерните времена, 2005
  17. Лосев Алексей, Проблемът за символа и реалистичното изкуство, 1989
  18. Ницше Фридрих, Тъй рече Заратустра, 1994
  19. Ортега-и-Гасет Хосе, Есета, 1993
  20. Паси Исак Към философията на живота, 1994
  21. Сартр Жан-Пол, Истина и съществуване, 1998, Екзистенциализмът е хуманизъм, 1994
  22. Унамуно Мигел, Есеистика, 1983
  23. Фройд Зигмунд, Въведение в психоанализата, 1991, Естетика, изкуство, литература, 1991
  24. Фуко Мишел, Генеалогия на модерността, 1992
  25. Шелинг Фридрих, Философия на изкуството, 1980
  26. Шопенхауер Артур, Светът като воля и представа, 1001, Афоризми за житейска мъдрост, 1996
  27. Хабермас Юрген, Философският дискурс на модерността, 1999
  28. Ясперс Карл, въведение във философията, 1997